Category: Uncategorized


Части на речта

В граматиката частите на речта се определят като ролята, която дадена дума
(или понякога фраза) играе в изречението. В трансформационно-генеративната
граматика, частите на речта са известни под името лексикални категории.
Български език
Частите на речта в българския език, според морфологичната класификация, са:
• самостойни изменяеми
• съществително име
• глагол
• прилагателно име
• числително име
• местоимение
• причастие
• самостойни неизменяеми
• наречие
• несамостойни неизменяеми
• деепричастие
• предлог
• съюз
• частица
• междуметие
Според синтактичната класификация изменяемите части са самостойни, а
неизменяемите са служебни, с изключение на наречието, което е неизменяемо и
самостойно.
Английски език [редактиране]
Частите на речта в английския език са 10:
• глагол – verb
• съществително име – noun
• наречие – adverb
• прилагателно име – adjective
• местоимение – pronoun
• предлог – preposition
• съюз – conjunction
• междуметие – interjection
• числително име – numeral
• частица – particle
Частите на речта в английския език се делят на главни:
• verb, noun, adverb, adjective, pronoun
и второстепенни:
• preposition, conjunction, interjection, numeral, particle

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B0%D1%81%D1%82_%D0%BD

%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D1%87%D1%82%D0%B0

30. Езикова политика

30. Езикова политика
Речников състав на българския език откъм произход.
Източници за попълване на речника. Проблемът за речниковата чистота
Речников състав на езика (Р.С.)
В широкия си термин Р.С. означава цялата съвкупност от лексикални средства
(думи), с които разполага един език. В този смисъл се говори за неговия количествен
обем. Наши и чужди, книжовни и диалектни, стари и нови думи образуват българска
национа словесна банка.
Една от нерешимите задачи в езикознанието е да се определи количеството обем
на Р.С. И най-богатите познати ни днес речници не претендират за всеобхватност и
изчерпателност. Невъзможно е да бъдат инвентаризирани всички лексикални единици
на високоразвитите днешни езици, какъвто е и БЕ. Трудности:
1. Не е възможно да бъдат регистрирани всички думи в КЕ и в диалектите, както
и в другите сфери на употреба.
2. Езикът е динамична система, която постоянно се изменя.
Лексиката е отворена и развиваща се система, която е в непрекъснато движение
– развива се, изменя се, едни думи се създават, други отпадат, трети се преосмислят,
четвърти обогатяват своите значения, пети навлизат от други езици и т.н.
С оглед на произход, принадлежност и употреба думите се делят на:
а) наши (български) и чужди;
б) книжовни и некнижовни (диалектни или жаргони);
в) остарели и нови (архаизми и неологизми).
Наши (български) думи – това са главно думите, наследени от нашите прадеди,
славяните: роднински названия (брат), названия на хора (човек), животни (вол),
явления (вятър)… Наши (български) думи са повечето от съвременните междуметия,
местоимения, числителни, наречия, предлози и съюзи. Голяма част от нашите думи са
общославянски. Наши думи, наследени от прабългарите са малко: българин, белег,
бисер, бъбрек, боляр, кумир, хан, сан, тояга, чертог, куче.
Чужди думи – едни от тях са влезли по пътя на мирното сътрудничество, а други
– по насилствен път. Едни от тях – по устен път, чрез прякото общуване, а други – по
писмен път, чрез литературата и други писмени връзки.
Прието е чуждите думи да се делят на заемки (необходими, трайно настанили се
думи, за които често няма български съответствия) и чуждици (излишни, ненужни
думи при налични хубави български съответствия).
>> Руски думи в БЕ – по количество са най-много, поради лексикална близост на
двата езика те често не се осъзнават като чужди: мечта, щастие, точен, вероятен,
възторг, госпожа, параход, съгласие.
>> Гръцки думи – демокрация, политика, граматика, физика, параклис, калугер,
грамофон, поет, диагноза.
>> Латински думи – диктатура, нация, факултет, интервал, агресор, култура,
литература, текст, лекция, санаториум, доктор, грип, дата.
>> Френски думи – багаж, такси, паспорт, антре, салон, балкон, лампа, сюжет, супа,
каприз, жилетка …
>> Италиански думи – бомба, касета, бутилка, банка.
>> Испански думи – банан, ананас, какао, кока, индиго, балатум.
>> Румънски думи – маса, кашкавал, бордей.
>> Английски думи – интервю, футбол, сандвич, къмпинг, парк, найлон.
>> Немски думи – багер, райбер, шнур, мащаб, байц, анцуг, офицер, вербувам.
>> Турски думи – баир, боза, каиш, торба, кирпик, джам, ерген, комшия.
>> Арабски думи – акъл, халва, джоб, инат, гурбет, кадифе, ракия.
>> Персийски думи – бостан, гердан, яхър, хамбар, сайвант, чешма, кюфте.
+ Интернационална лексика (обогатява се с техн. термини и англ. думи)
+ Неологизми – нови думи.
Проблемът за речниковата чистота
Едни от неотменимите задачи на обществото са да съхраняват самобитността на
родния език, да поддържа чистотата на неговия речник и да възпитава у своите членове
висока езикова култура.
Борбата за чистота на речниковия състав от ненужни на езика чужди думи в
езикознанието е известна като пуризъм. Умереният пуризъм е безусловно необходим,
той поддържа у носителите на езика изострена езикова чувствителност, уважение към
родния език за прочистването на КЕ от турцизми и гърцизми, установили се в езика на
българите като последица от многовековната политическа, духовна и езикова
асимилация.
Положителна последица от тази борба е, че речникът на КЕ се освобождава от
всички лексикални турцизми и гърцизми, които имат бълг. съответствие или не носят
културни ценности.
Неумереният, крайният пуризъм, при който се преследват нереалистични цели –
езикът да бъде прочистен от всички чужди думи, – е неприемлив и вреден като езикова
политика в обществото. Няма език на земята, който би могъл да функционира
пълноценно без заемане на думи от други езици, т.к. народите си обменят познавателен
опит, културни ценности и производствени блага, а тези процеси са съпътствани и със
заемане на техните словни означители.
Като се започне от Софроний насетне, няма възрожденски книжовник – автор,
съставител или преводач на съчинение, – който да не се е чувствал морално задължен
да даде своя принос в тази насока, като изрази становище в предговор, послеслов или
като помести списък на ненужните турски и гръцки думи, използвани от българите.
Сред радетелите за чистота на БЕ са книжовници, писатели (Неофит Рилски,
Васил Априлов, П. Р. Славейков, Хр. Ботев, Л. Каравелов, Ив. Вазов), езиковеди (д-р
Ив. Боговор, Ал. Теодоров-Балан, Ст. Младенов, А. Андрейчин). Проявите на крайния
пуризъм у нас се свързват с дейността на д-р Иван Богоров, Балан, в определени
периоди на тяхната борба за чистота на българския език.
Сравнение между езиковите политики на
балканските държави
Свикнали сме да определяме 24 май като “най-българския” празник . Има нещо много
симптоматично в това, че за нас най-изконният, същинският празник е този , с който се
честват не битки и войни, не материалното, а духът, буквите, езикът. Честват се
образованието , вярата в знанието , в науката , в силата на просвещението , културата.
Във времето на масови комуникации и грамотност промените в устройството и
употребата на езика са плод не толкова на естествено развитие , колкото на
целенасочено планиране от страна на официални институции и се превръщат в
публичен национален дискурс. Във всяка незадоволителна езикова ситуация има място
за езиково планиране ,но трябва да разграничаваме привидни от действителни причини.
В България правописните реформи са тясно свързани с политическата ориентация –
традиционният Дриновско – Иванчевски правопис е подкрепян от центристки и десни
управления , а опростеният фонетичен правопис от леви управления – БЗНС на
Александър Стамболийски и Комунистическата партия .
Сталинският Kомунистически интернационал чрез разделянето на националните
езици (т.нар. глототомия) осъществява имперската си политика “разделяй и владей!” –
така са създадени македонски от български език, молдовски от румънски , таджикски
от персийски , гагаусзки и татарски от турски , карелски от фински.
Езиковото планиране се осъществява най-често от институзии на националната
държава, но също и от различни граждански структури , медийте предизвикват
публичен дебат. С планирането на езикови реформи могат да се преследват не само
политически , но и различни икономически и социални цели.
Националната интеграция и модернизация : кодифицирането на национални
книжовни езици от парламентите на независимите балкански държави през ХIX – XXв.
Подчиняване на малцинствата в националната държава : правителствената забрана за
употреба на турски език на публични места по време на Възродителния процес в
България през 80-те години на миналия век.
Публичният дискурс за промяна на статута на даден език от провинциален в
официален е свързана с движенията за национална независимост и завършва с
официални уравленски актове. През XIX век в Сърбия херцеговинското просторечие
придобива статус на официален език ,противопоставяйки се на старата книжовно-
религиозна традиция и градския печат.
Морфологичен правопис- той изисква значимите части на думите (морфемите) да се
пишат по един и същ начин независимо от промените,който настъпват в
произношението им в различни речеви позиции- например представката “из” – се пише
по един и същ начин и в из-гледа и в из-хвърли, където се произнася като ис(хвърли).
Това е основният принцип залегнал в правописното устройство на българския
книжовен език през 1899 г. Отечесвено – фронтовската реформа от 1945 г. успява да
демократизира правописа само на десетина думи като : сър(д)це, порас(т)на, ниш(т)ка и
др., но фонетичният принцип не измества морфологичния.
В края на XIX век Вук Караджич се заема да демократизира и европиезира сръбския
език като го отдалечи от православната книжовна традиция . Проетт за общ сърбо-
хърватски език трябвало да се съобразява с привързаността на сърбите към тяхната
кирилска азбука . Опитът за реформа в азбуката , въвеждането на латински образез на ị,
предизвиква гнева на сърбите . През 1954 г. югославското управление прокламира
общия сърбохърватски език , но не си позволява да уеднакви графичните системи и
разрешава на хърватите да използват латиницата ,а на събите – кирилицата .
През 1928 г. Турското езиково общество , озновано от Кемал Ататюрк, сменя
арабската писменост с латинска ,за да засили европейската и светска ориентация на
република Турция. При създаването на политически новоезици изборът на азбука е от
първостепенна роля: през 1944 година графиката на македонския език се сърбизира –
заемат се букви от сръбски за ч -ћ ,за дж- ђ ј, а също и фонетичен вуковски правопис за
разлика от морфологичния български правопис. Молдовският новоезик приема
кирилска азбука ,за да се разграничи от латинската графика на румънския език . В
Босна след постигането на независимостта от Югославия се предприемат опити за
въвеждане на арабска азбука за бошняшкия новоезик.
С конституцията от 1946 г. Кралство Югославия възкръства за нов социалистически
живот. В състава на СФРЮ влизат 6 републики- Сърбия, Хърватска , Словения,
Македония, Босна и Херцегоеина, Черна гора и две привинции- Косово , с
преобладаващо албанско население , и Войводина – с унгарско малцинство. Под
ръководството на Вук Караджич през 1850г. сърби и хървати подписват Виенското
езиково споразумение за общ сърбо-хърватски език въз основа на
източнохерцеговинското новощоковско и йекавско наречие, което отразява най-
разпространеното сред южните славяни произношение. Този език се налага като
официален в Кралстото на сърби, хървати и словенци , основано през 1918 г. и
преименувано в Кралство Югославия през 1929 г. Толерират се и езиците на
малцинствата , албански и унгарски , които имат официален статут в областите , в
които тези малцинства са мнозинство .
При стандартизирането на българския книжовен език се постига компромис между
книжовно-религиозната традиция (църковно – славянски език) и източните градски
говори – Централно-балканските(Котел , Еленово, Дряново и Габрово) и Търновския,
към който е принадлежала голяма част от възрожденската буржоазия и интелигенция .
При стандартизирането на македонския език за негова основа се взимат
северозападните диалекти(по границата на Сърбия) ,твърде различни от източните
говори , които са в основата на българския книжовен език.
Съобразно социалистическата идеология за равенство и братство между народите на
федерацията е възприета политика на плурализъм и равноправие на сърбо-хърватски
(хърватско – сръбски ) , македонски и словенски на федерално и републиканско ниво.
Езикът в Македония
По време на Кралството сърбохърватския език е наложен в Македония като служебен.
Македония е наречена “Южна Сърбия” , а към населението е възприета политика на
сърбизация . Решение на Комунистическия интернационал от 1934 г. приема, че
македонците имат право да съществуват като отделен народ с отделен език и
нелегални вестници на Комунистическата партия започват да циркулират. След
Втората Световна война на 02.08. 1944 г. в манастира “Прохор Пчински “
антифашисткото събрание на Македония стандартизира македонския книжовен език
като официален в Република Македония . Стандартизацията на македонския език може
да се опише като вернакуларизация( добижаване до диалектите) и сърбизация. Новият
език е изграден въз основа на най-отдалечените от България центрлнозападни и
северозападни македонски говори.Графична реформа по сръбския образец въвежда
фонетично писмо с нови букви(вместо сръбските букви ) и фонетичен правопис .
Подозрително е отсъствието на буквата “Ъ“ , която има фонетична стойност в
македонските диалекти. Първо е възприета , но по-късно е отхвърлена и звукът “Ъ”
започва да се означава с апостроф.
Македонските лингвисти започват да търсят историческа дълбочина за новия език във
устната фолклорна култура , въпреки че първоначално образци от тази култура са
публикувани от Вук Караджич и братя Миладинови като български фолклор.
Езикът на Хърватия
В началото на 19 век илирийската идея е радушно приета и лансирана от хърватите,
които имат нужда от славянски съюзници в борбата си срещу германската и унгарската
асимилация . Хърватите обаче говорят твърде различни диалекти и затова имат
съзнанието , че книовният стандарт е в голяма степен изкуствен език.
Освен това сръбският и хърватски език имат различна история на стандартизация-
първи опити за стандартизация на хърватския език са от 16 век (с полидиалектна
концепция по отношение книжовния език), а на сръбския са едва от 19 век.
Според Иво Пранкович сръбския и хърватския книжовен език са един и същ език,
погледнато диалектоложки и генетически, но са два различни езика, погледнато
социолингвистически – като езици с различна книжовна, културна и религиозна
история. Поради засиленото влияние на Сърбия в СФРЮ Хърватия се притеснява , че
техния език е по-скоро регионален ,отколкото с държавен статут. След разпадането на
Югославия, в Хърватия се утвърждава конституционно Хърватският език като
служебен (1990г.) , а в Сърбия- сръбският (1991г.). В Сърбия остава кирилицата, а в
Хърватия – латиницата.
Езикът в Босна и Херцеговина
По времето, когато текат спорове между сърби и хървати дали сръбският и
хърватският език са два варианта на един език или два различни езика, лингвистите в
Босна и Херцеговина възприемат компромисната идея за наличието на босненско-
херцеговински стандартно-езиков израз. След разпадането на Югославия, Хърватия
настоява за използването на загребски хърватски език от хърватите в Босна , а сърбите-
за екав белградски език за сърбите в Босна. Излиза , че само мюсюлманите в Босна си
нямат свой език. Ислямът, за разлика от християнството, се оказва по-неподатлив към
провокациите на модерния национализъм. Не случайно последният език и нация, които
се изграждат на Балканите са именно турският език и нация; едва в средата на 20 век с
усилията на репресивните мерки на Кемал Ататюрк . След 1992г. мюсюлманите се
преименуват в бошняци, което внушава, че те са автохтонното население на
републиката, а за езика използват наименованието “ босненски” . През 1998г
Конституцията на Федерация Босна и Херцеговина определя като служебен език
босненки и хърватски, а като служебно писмо – латиницата. Стандартизация на
босненския език се извършва по познатия ни от Вук Караджич модел( един диалект-
един книжовен език-една нация ) , т.е. чрез придвижване на книжовния език към
диалектното просторечие. Всички босненски автори изтъкват предимно особеностите в
говора на мюсюлманите , които не са застъпени в книжовния език .
При стандартизацията диалектните произносителни особености на мюсюлманското
население придобиват официален статут.
Идеята за сътворяване на модерна босненска нация и книжовен език за първи път
възниква, когато Босна е под австро-унгарско управление. Австрийската политика
насърчава създаавнето на босненски език на народна основа и с латиница., за да
откъсне Босна от ориенталската книжовна традиция, но и за да противостои на
сръбските и хърватски интереси в Босна . За босненския език се споменава още през 14
век, монасите францисканци наричат себе си ‘”бошняци” ,а езика си – босненски.
Днес Босна и Херцеговина се оказва държава с три книжовни стандарта, основани на
сходна диалектна основа- на една и съща основа се изграждат два или повече стандарта
( мултистандартни езици) .
Гръцкият проблем
Характерен е със съревнованието между две успоредни литературни норми. От два
века насам „езиковият въпрос” е мека форма на гражданска война. Катаревуса – език
на пуристите се опитва да подчертава родствената връзка между модерния език и
старогръцкия, като запазва някои архаични форми. Димотики, напротив, се опира на
говоримия език и се стреми да хармонизира многобройните му диалектни варианти в
един общ език. И двата подхода са волунтаристични и се развиват с различни степени
на непримиримост.
Ако Балканите не искат повече да бъдат описвани като регион на взаимна омраза и
междуособици между сродни народи, говорещи почти еднакъв славянски език ,
очевидно е , че трябва да се овладее страстта към езиково инженерство на разлики и
недоразумения , довела до прекомерно нарастване на броя на нациите и националните
езици в региона. Затова е необходимо езиковедите да преосмислят критически
романтичното наследство , че в езика , и по-точно в майчиния говор , се крие духът на
нацията. Историческата диалектология и фолклористика вече повече от столетие
изхранват добре езиковеди и фолклористи , обслужвайки националистични начерта-
ния , но очевидно е , че развитието на хуманитаристиката не е спряло през 19-ти век.
Освен от диалектни прегласи и фолклорни мотиви нациите се оформят и от
религиозно-кножовните традиции, от културните и стопански постижения, от
политическата и социална история.
След краха на селско-пупулистките и комунистическите утопии балканските народи
може би ще преосмислят трезво езиковите и политически реалности и ще се погрижат
освен за множество „Матици” – сръбска, хърватска , босненска, черногорска … , и за
един баща – езиков съвет от типа на Нордическия съвет в скандинавските страни ,
който да се погрижи за сближаването на езиците и културите на Балканите чрез обща
езикова политика, превод, образователен и културен обмен.

29. Етносите в България
Понятието „етнос” има гръцки произход.Преведено на български означава
народ.Етносите са исторически обособили се съвкупности от хора на определени
територии,говорещи общ език,с особености на култура и психика,с общо
самосъзнание.В някой случаи главна роля принадлежи на езика,в други
територията,трети –религията.
Тническите общности са динамични категории-едни от тях се обединяват в по-
големи групи,други се разделят на по-малки. Арменската общност в България
има отдавнашна история и свое развитие.Кои са арменците,кога и как са дошли
по българските земи, как живеят те сред нас-това са 3 съществени въпроса,на
които се опитваме да дадем отговор.Родина и отечество за арменците в чужбина
не са синоними.В повечето случаи за родина се приема мястото на раждане,в
конкретния случай България за арменците,родени тук,а Армения се
отъждествява с отечество.Древните българи се срещат с този народ още преди
1900 год.Тези връзки са не само на териториите на древна Армения и
България,но и в степите на северен Кавказ и Поволжието,в земите на Мала
Азия.Арменците се заселват на Балканите преди 1500 год.и оттогава
съжителстват с нас в мир и бран.Арменски заселници по днешните български
земи има още от V век.При разкопки край град Свищов са открити арменски
надписи от IV-V век от източните провинции на Римската империя.
Във Варна(Одесос)арменците са дошли преди 1000 г.Това са пришълци от
Крим,Бесарабия,Полша,чиито предци са от Шорот,Нахичеван, Вахреван.
Арменското население в България от поколение на поколение разказва предания
за факти и събития от живота на българските царски династии.Например цар
Симеон бил женен за Рабина-арменка,сестра на Георги Сурсувул,че техния син е
бил женен за арменската княгиня Мириам(Ирина)и това били родителите на
Борис II и Роман.Внукът на Самуил-Петър-Делян,бил управител на град Ани-
столицата на средновековна Армения.В периода XI-XII в.възникват павликянски
селища у нас,които постепенно се сливат с местното население. Установяват се
арменски грегориански колонии.По-късно,по време на Кримската война(1853-
1856),арменците са подложени на ужасни насилия.Следват години на гонения и
опожарявания,на организирани погроми срещу християнското арменско
население.През 1894 г.започва опустошаването на арменските земи.Две години
по-късно започват стълкновенията и кланетата.Унищожени са 300
хил.арменци.На 24.04.1915г са арестувани и убити стотици видни дейци на
културата и науката.След гръцко-турската война през 1922 год.започват нови
жестокости,довели до почти пълно унищожаване на арменското население в
град Измир.След 1894 г.арменските бежанци от Османска Турция се заселват в
България.Един от градовете,който приютява най-много от тях е Варна.Те
пристигат в пристанището превозвани безплатно с кораби.За тях границите на
България са отворени.По данни на английското благотворително дружество в
страната пристигат 50 хил.арменски бежанци.Освен във Варна те се заселват и в
Шумен, Добрич,Провадия и др.По сведение на Таквор Вартанян,председател на
арменската общност във Варна пристигналите по море в града арменци били
настанявани първоначално в местността Карантината.Там им е оказвана и
медицинска помощ.Арменската махала в града била разположена близо до
църквата.До нея се намирало и арменското училище.Църквата и училището са
опожарявани и след това възстановявани.В тежките години на геноцида вярата е
тази,която ги спасява,обединява и пази.Като ги посреща тук църквата им оказва
морална и материална помощ.Векове наред тя играе голяма роля в
културноисторическото развитие на арменците,основен стожер в запазване
тяхното религиозно и етническо самосъзнание.Училището е другия
фактор,който поддържа езика,езиковата култура и интереса към науката.Във
Варна и някой други градове на страната е имало арменски училища с обучение
до 7 клас.Те съществували до 60-те год.,след което изучаването на майчиния
език е факултативно.След 1990 год.въз основа Конвенцията за правата на
малцинствата отново е предвидено обучение на майчин език.Във Варна са
разкрити факултативни паралелки към училище „Св.Климент Охридски”.След
промените през 90-те год.във Варна е създадена „Варненска арменска
общност”,съществува арменска апостолическа църква при храма
„Св.Саркис”,женска благотворителна организация „Хом”.Печатът също играе
важна роля в живота на общността.Във Варна е излизал арменския вестник
„Надежда”, разпространявал се е и вестник „Армеец”.През 30-те год.на XIX в.в
Цариград в арменски печатници се издават „Рибният буквар” на Петър Берон и
др.книги.
От древни времена арменците са се занимавали с металообработване и
др.занаяти.Във Варна е имало много работилници и леярни.Аркадите при входа
на морската градина са изработени от каменоделеца Агоп Берберян.Браня
Хачмериян са основоположници на „Елпром”-Варна. Тук има известни лекари-
професор Капрелян е бил и ректора на Медицинския университет във Варна,а
също и юристи,съдии, композитори.Докато в началото на преселението
арменците са били изкусни занаятчии,следващите поколения се изявяват във
всички сфери. Те успешно се интегрират в съвременното общество както
поотделно,така и като общност.При това не се притесняват да признаят
произхода си,гордеят се с предците си,с името си,с богатата културна история на
народа си.При заселването си арменците са твърде разнородни по
произход,месторождение,имотно състояние, интелектуално равнище,социално
положение,семейно-родствени отношения.В България тке са обединени от
общата си трагична съдба-много от тях са изгубили близките си,но били
обединени от религията, езикът,училището,различните спортни
организации,фолклорът, семействата им.
На какво се дължи успешното интегриране в обществото?На историческите
корени и връзки между двата народа-арменския и българския,които са имали
обща трагична историческа съдба.И двата народа са християнски и в определен
период на национално- освободителните борби са си помагали и
сътрудничели.След геноцида арменците идват в една положително настроена
страна и са добре посрещнати.Успешното интегриране се дължи и на
националния им характер-те са добронамерени,миролюбиви,много работливи и
толерантни.В резултат на историческите връзки общата религия и
толерантността се е получило успешното интегриране на арменската общност в
българското общество и този процес продължава и в наши дни.
Традиции:
Арменците честват Рождество Христово на 6.01.Арменската апостолическа
православна църква отбелязва този голям християнски празник ден по-рано от
останалите православни църкви,които продължават да го честват през януари.В
един ден празнуват раждането и кръщението на Исус Христос.След края на
Божествената света литургия на 6.01. сутринта в църквата се извършва
водосвет,символизиращ кръщението на Исус,като във водата се сипва и
миро.Важен момент е избирането на кръстник.Най-често това е един от
дяконите.Той поема в ръцете си Христовия кръст и всеки,който минава,да си
вземе светена вода,целува кръста.Една от мабкото известни подробности е,че на
Бъдни вечер излизат от коледния пост,който е едноседмичен.Започва на 29.12 и
приключва на 5.01, веднага след края на предпразничната Света божествена
литургия.Малко след 19 часа се поздравяват с „Нека да е благословено
Богоявлението”.На вечерята не се пости,защото коледния ден вече е
настъпил.Тази традиция успява да се съхрани и до днес.Свещениците посещават
своите миряни,които ги канят да осветят дома им,за да бъде той благословен
през новата година,за здраве,за щастие и радост на стопаните.Духовниците
отправят благопожеланията си м продължение на 40 дни.
-Сватбени обичаи-
Оглеждането на родителите за снахи и зетьове все още съществува при
арменците.Имало е хора,наречени”пишираджи” което значи сватовници.Те
уреждали първите разговори между родителите на младите.Първо се срещали за
„връзване на дума”-хоск габ.Участват родители,няколко роднини,девойката и
момъка и се уточнява деня на годежа.На самия годеж характерна е почерпката с
различни видове сладкиши,бадемови специалитети,бонбони,ликьори или
вишновка.Присъстват много роднини,но най-важен гост е свещеникът.В средата
на стаята е поставена маса с наредените подаръци от годеника за годеницата и
обратно.Свещеникът поставя пръстените на годениците.Обикновенно те са
златни,на годеника со монограм или камък,на момичето-с рубин или диамант.От
този момент годениците имат право да се показват заедно в обществото и да
правят посещения на роднини.До датата на сватбата годеницата приготвя чеиза
си,а годеникът обзавежда общия им дом.На сватбата,младоженецът занася
подаръци на кумовете и ги взема,за да отидат заедно в дома на
булката.Обикновенно черковните венчавки се извършват вечер.В черквата
свекървата подарява златни бижута на снахата,а на младоженецът пръстен.Ако
синът е първороден или само един пръстенът се предава от баща на син.Обичай
е всички гости да отиват в удобен за тях ден,в продължение на цялата година и
да занесат подарък на младоженците.След сватбата младоженците отиват при
свекъра и свекървата,за да се научи снахата на реда в къщата и да се запознае с
навиците на младоженеца.
30

28. ИНДОЕВРОПЕЙКО ЕЗИКОВО СЕМЕЙСТВО
Заедно с останалите славянски езици българският език принадлежи към едно
голямо семейство от родствени езици, които се говорят в различни области на земното
кълбо. Тези езици носят името и н д о е в р о п е й с к и. На индоевропейски езици
говорят около половината от всички хора на земното кълбо.Терминът”индоевропейски”
е изкуствено създаден въз основа на факта, че почти в цяла Европа, а също и в голяма
част от Индия още от древността се говорят езици, принадлежащи към това езиково
семейство.
Прародина е територията, на която се е говорел съответният праезик. За
прародината на редица езикови групи или семейства съществуват различни хипотези.
Например индоевропейската прародина е била локализирана отначало в Азия, сетне в
различни части на Европа, а на последък някои учени я пренасят в област южно от
Кавказ.
Езиковото семейство обикновено се разделя на групи родствени езици.Например
в пределите на индоевропейското езиково семейство такива групи са славянската,
балтийската, германската, келтската, италийската, романската, иранската, индийската.
В някои случаи отделни езици са приравнени към групи, напр. гръцкият, арменският,
албанският. По-малка класификационна единица представлява подгрупата.Например
източна, западна, южна подгрупа на славянските езици; западна, северна, източна
подгрупа на германските езици; гало-романска, итало-романска, иберо-романска,
балкано-романска подгрупа на романските езици. Родството на езиците, включени в
дадена група(подгрупа), е много по-близко от родството на същите тези езици с
езицити от друга група(подгрупа).Въз основа на такива съображения в кръга на
индоевропейските езици се различават няколко езикови групи:
1. Славянски езици.Славянската езикова група се дели на три подгрупи: южна,
източна и западна.
Южнославянските езици.Една от трите групи славянски езици, а именно
южнославянската, се говори на Балканския полуостров.
Южнославянските езици са: български, сърбохърватски и словенски. С т а р о б
ъ л- г а р с к и я т е най-старият писмен език на славяните. Известно време той е бил
използван за писмен език и на другите славянски народи – руси, чехи (моравци) ,сърби,
хървати, словенци. Сърбите и хърватите, на брой около 14 млн. души говорят един и
същ език-сърбохърватски. Сърбите си служат с кирилица, а хърватите с латиница. С л о
в е н с к и я т език се говори от около 2 млн. души в Словения, най- западната част на
Балканския полуостров, в Югоизточна Австрия. Главният център на Словения е гр.
Любляна.
Източнославянските езици са руски, белоруски и украински. Преди 6-7 столетия
те са съставяли един език- староруски. По-късно поради различната на
източнославянските народи староруският език се е развил в три самостоятелни езика.
Украинският език се говори от около 40 млн. души в Украинската ССР, а Белоруски от
8 млн. в Белоруската ССР ( със столица Минск ).
Руски е роден език на повече от 130 милиона души, които живеят главно в
пределите на РСФСР. Освен това той е международен език на народите в СССР.
Значението на руски език се увеличи особено разпространен в социалистическите
страни и придобива ролята на международен език.
Западнославянските езици се говорят в Централна Европа. Те са :полски с
кашубски, чешки и словашки, горнолужишки и долнолужишки. Полски се говори от
32½ млн. души. Неговите най- стари писмени паметници датират от XIV в. Близък до
полския е кабушкият език (или диалект), който се говори от около 150 000 души,
обитаващи западно от Гданск. В пределите на Чехословакия се говорят два близко
сродни езика: чешки и словашки; и двата са признати за официални. Чешки се говори
от около 10 млн. души, а словашки- от около 4 млн. души, които живеят в източната
част на страната (главен център Братислава). Най- старите писмени паметници на
чешкия език датират от XIII в.
В пределите на Германската демократична република в областта Саксония и по
горното течение на р. Шпрее на югоизток от Берлин се говорят от около 80 000 души
два особени славянски езика- горнолужишки и долнолужишки. Лужичаните са
двуезични: те говорят немски и лужишки. Към западнославянските езици са
принадлежали също полабският език, който се говорел по течението на р. Елба и е
отмрял към средата на XVIII в. , както и словинският, който е отмрял неотдавна.
2. Балтийски езици. Днес се говорят два балтийски езика: литовски- от около 2,5
млн. души в Литовска ССР, латвийски – от около 2 млн. души в Латвийската ССР( със
столица Рига). Писмените паметници на тия езици датират от XVI в. Към тях
принадлежи и старопруският език, който се е говорел от обитателите на Прусия и е
отмрял към края на XVII в.
Балтийските езици стоят най- близо до славянските езици. Обикновено те се
свързват в една обща група- балтославянски езици.Голямата близост на балтийските
езици личи добре в лексиката, фонетиката, морфологията и
словообразуването.Главната отлика във фонетичната структура на балтийските езици
се състои в следното: на славянското о съответствува в литовски а ; краесловските
съгласни са запазени в балтийски, но са изчезнали в славянските езици; на литовските
съгласни к и g съответствуват в български ч и ж , когато стоят пред е и (т. нар. първа
палатализация). Ето някои примери из областта на лексиката на литовския език:
akis = око, очи naktìs = нощ
aštrūs = остър sèdéti = седя
barzdā = брада stenù = стена
duktē = дъщеря trŷs = три
dūšia = душа viĨkas = вълк
keturi = четири žĕmê = земя
Mésa = месо žiemà = зима
3. Германски езици. Германските езици се делят на три групи: западна, северна и
източна.
Към западногерманската група спадат немски, холандски, английски и
фризийски.Днешният немски произлиза от старовисоконемския език, чиито писмени
паметници датират от XIII доXI в. Немски език говорят около 90 млн. души, обитаващи
ГДР, ГФР, Австрия и отчасти Швейцария.
Холандски се говори от 13 млн. души в Холандия. Съвсем близко родствен с него
е фламандсият език, който се говори от около5 млн. души главно в Белгия, а отчасти и
в Северна Франция.
Английският език, който се говори днес във Великобритания, САЩ, Канада,
Австралия, Нова Зеландия и другаде е един от най- разпространените езици: той се
говори от около 350 млн. души.Днешният английски произлиза от староанглийския
език (V-X в. ), който е бил пренесен в Англия през V в.от н. е., когато някои германски
племена са се преселили от европейския е фризийският език, на който днес говорят
няколко десеткихиляди души по бреговете на Северно море, в Холандия и
Северозападната част на ТФР.
Северногерманските или скандинавски езици са: шведски, датски, норвежки,
исландси и фарьорски. Те са произлезли от един общ скандинавски германски език, на
който са написани скандинавските т. нар. рунически надписи, най-старите от които
датират от III в. от н. е. Шведски говорят 9 млн. души, датски- 5 млн., норвежки – 4
млн.
Към източногерманската група спадат няколко езика , които днес вече са
отмрели. Най- важен от тях е готският, който поради древността на писмените си
паметници(IV в. от н. е. ) има голямо значение за сравнително –историческото
езикознание.
Една от най- характерните черти на фонетичната структура на германските езици
е т. нар. първо изместване на съгласните, т. е. Индоевропейските съгласни b, d, g са се
изменили в p, t, k, индоевропейските p, t, k- във f, p, h и т. Н.
4. Келтски езици. Келтските езици се делят на три групи: гаелска, бритска ( или
бритонска) и галска.
Към гаелската група принадлежат ирландски, шотландски и манкски. Най-
старите писмени паметници на гаелската група са т. нар. „огамски” надписи, които
датират от IV в. от н. е. Ирландски е най- важният келтски език. Днес той е
официалният език на държавата Ейре. Ирландски е засвидетелствуван писмено от VIII
в. от н. е.;Шотландски се говори днес от около 140 000 души, които обитават
Шотландия (Северна Англия), а манкски- на остров Ман, разположен между Британия
и Ирландия.
Главният представител на бритската група е бретонският език , който се говори от
около 1 млн. души, жители на полуостров Бретан в Западна Франция. Почти всички
бретонци са двуезични: те говорят бретонски и френски. Бретонският език постепенно
се измества от френски: той не е официален език, а се говори главно от селското
население на областта.Към същата група принадлежат още уелски, който се говори от
около 950 000 души в южноанглийската провинция Уейлз, а също и корнуълски,
отмрял през XVIII в.
Езиците от галската група са отмрели отдавна.
Келтските езици са претърпели доста много промени, поради което родството на
ирландски и български може да се определи само въз основа на сравнително-
историческия метод. Ето някои сродни ирландски и български думи, при които обаче
родството едва личи поради съществени фонетични промени, които са се извършили в
историята на ирландския език:
bean = жена marbh = мъртъв
beo = жив muir = море
cethir = четири nua = нов
deas = дес-ен olann = вълна
lighim = лижа suan = сън
lion = лен uan = агне
5. Италийски и романски езици. Италийските езици са латински и оско-
умбрийски. Между латински и оско- умбрийски съществуват големи различия, тъй че
някои езиковеди са склонни да ги разглеждат като две отделни групи. Оскийски и
умбрийски са засвидетелствувани с ограничен брой писмени паметници. Те са се
говорили в Централна и Южна Италия, но още в древността постепенно са били
изместени от латински език. Латински е бил първоначално езикът на населението на
града Рим и неговите околности
Най- старият писмен паметник датира от VI в. пр. н. е. През средновековието и
почти до XIX в. Латински е бил използван като писмен език, особено като език на
науката в Западна и Централна Европа. Латинският език е оказал голямо влияние върху
много езици.В нашия език също има много заемки от латински език, които са
преминали главно като”културни думи” чрез руски, френски, немски и др. Такива думи
са например: адвокат, министър, операция, република, февруари, януяри и пр.
Ето някои думи , които са сродни с наши думи:
agnus = агне nox = нощ
barba = брада porcus = прасе
domus = дом sāl = сол
Faba = боб seco = сека
Frāter = брат sedeo = седя
grin = зърно soror = сестра
linum = лен sto = стоя
mare = море suo = шия
Nāsus = нос trēs = три
nix = сняг video = виждам
novas = нов vivus = жив
От латински език са се развили днешните романски езици френски, провансалски,
португалски, испански, каталонски, италиански, реторомански и румънски.
Френски се говори от около 60 млн. души във Франция и от части в Белгия,
Швейцария, Канада; освен това той се използва като втори език в бившите френски
колонии. В Южна Франция се говори друг романски език-провансалски, който някога
се е употребявал и като писмен език, но днес вече е изтикан от френски и се говори
само от части от селското население в Южна Франция.
Испански се говори от около 140 млн. души в Испания(30 млн.) и в Южна и
Централна Америка, а също и на Филипинските острови. В Североизточна Испания, на
Балеарските острови, а отчасти и в Южна Франция се говори друг един романски език-
каталонски.
Португалски се говори от около 100 млн. души в Португалия и Бразилия.
Галисийски, който се говори от около 2 млн. души в Западна Испания, се счита
обикновено за особен португалски диалект.
Италиански се говори от около 55 млн. души. Италианските диалекти се
характеризират с голямо разнообразие: те са доста различни един от друг.В една област
на Северна Италия и отчасти в Швейцария се говори един особен романски език,
наречен реторомански.
6. Румънски език. Румънски език се говори от около 20 млн. души. Румънски се е
развил под силното въздействие на българския език и затова в него има доста
български думи, и то из всички области на лексиката.
7. Албански език. Албанският език днес се говори от около 2,7 млн. души в
пределите на Албания и някои съседни области, както и на отделни места в Южна
Италия и Централна Гърция. Албански се дели на два диалекта- гегийски( северен ) и
тоскийски ( южен), разделени от р. Шкумби. Най- старите писмени паметници са от
XV в. Между другите индоевропейски езици албански стои най- близо до
балтославянската езикова група, обаче той е претърпял твърде много фонетични
промени, тъй че тая близост почти никак не личи. Ето някои сродни албански и
български думи:
dy = две pjek = пека
dhëmb = зъб tretë = трети
emër = име ujk = вълк
kohë = час vjerr = свекър
parë = пръв zjarr = жар
Албанската лексика съдържа доста романски, гръцки, български и турски думи.
8. Гръцки език. Един от най- старите езици на Балканския полуостров е гръцкият
език. Гръцкият език има най- дълга писмена история от всички други индоевропейски
езици. В неговата история се разграничават четири периода: критско- микенски (XVIXII
в. пр. н. е. ), старогръцки ( IX в. пр.н.е.-IV или VI в. от н. е. ), византийски ( от IV
или VI до XV в. ) и новогръцки ( от XV в. насам).
Староглъцкият език се дели на три главни диалекта: йонийско-атически; еолийски
и дорийски.
Една от характерните особености във фонетичната структура на гръцки език е
изчезването на индоевропейското s между гласни. Ето някои старогръцки думи, сродни
с наши думи:
daór = девер néos = нов
déka = десе-т nýx = нощ
dómos = дом oîs = ов-ца
lýkos = вълк steno = стена
myîa = муха treîs = три
На гръцки език говорят около 10 млн. души, от които около 8 млн.души в Гърция
и около 500 хил. Нао. Кипър.В миналото в Гърция се изполва два различни типа
гръцки език: народният език („димотики”), т. Е. Обикновеният говорим и писмен език,
който започва да се установява от XVIII в. насам, и изкуственият официален книжовен
език наречен „чистият език”. Днес вече е установено като официален народният език
( димотики).
9. Арменският език се говори днес от около 4,5 хил. души: в Американската ССР
(ок. 3 млн.), в някои съседни страни ( Сирия, Иран, Ливан, Турция ) идр.Арменският
език седели на две главни диалектни групи: източна и западна.Арменската писменост
започва от Vв. от н. е.
10. Ирански езици. Днес ирански езици се говорят в пределите на Иран, СССР,
Афганистан и отчасти в Турция и Ирак.На персийски говорят около 20 млн.души.
Персийският език е засвидетелствуван с писмени паметници още от VI и Vв. Пр. н. е.
11. Индийски езици. Днешните индийски езици произлизат от староиндийския
език. Най- старите индийски писмени паметници са т. нар. Веди, сборник от
религиозни химни и текстове; това е ведическият староиндийски език. Предполага се,
че Ведите са възникнали през втората половина на II хил.пр. н. е. От VI в. пр.н. е.
започва класическият староиндийски език, наречен санскрит. Най- характерната
фонетична черта на индийския ( и ирански)е, че трите индоевропейски гласни е, а, о са
се слели в една гласна- а. Ето някои староиндийски думи, при които добре личи
родството с нашия език:
daśa = десе-т duhitā = дъщеря
dama- = дом dvā = два
mámsa = месо himā = зима
nakt = нощ traya = три
nava- = нов avi = ов-ца
sad- = седя vrka = вълк
12. Отмрели индоевропейски езици
Хетският език е най- стариятписмено засвидетелствуван индоевропейски език.
Той се е говорел през II хил. пр. н. е. В Североизточна Мала Азия и е бил официалният
език на Хетската държава.
„Тохарските” езици са се говорели в Синцзян; това са два близко сродни езика,
наречени „тохарски А” и „тохарски Б”; те са известни от писмени паметници,
принадлежащи към VI-VII в. от н. е.
Миграциите на споменатите племена са станали сравнително неотдавна.Обаче
имаме сериозни основания да предполагаме, че подобни миграции са ставали и в
праисторическо време. С помощта на сравнително историческия метод се стига до
заключение, че славянските, балтийските, германските, келтските езици, латински,
гръцки, индийски и др.са сродни помежду си. Ако преди 25-35 века са съществували
славянски праезик, германски праезик, келтски праезик и пр., въз основа на езикови
съображения и археологически данни стигаме до заключение, че в още по дълбока
древност, приблизително преди 80-100 века, тия праезици са били съвсем близки
диалектни на един същ език и са произлезли от един общ език. Тоя общ език се
означава с термина индоевропейски език- основа или индоевропейски праезик. На тоя
праезик се е говорило на много по- малка територия, която наричаме прародина на
индоевропейските езици или прародина на индоевропейците, като с индоевропейци
накратко означаваме племе или група от племена, говорещи на индоевропейски език.

27. Генеалогическа класификация на езиците
Генеалогичната класификация представлява разпределение на езиците в езикови
семейства, групи/клонове и /евентуално/ подгрупа въз основа на родствените
отношения,общия им произход.
Родството на езиците като българския,сърбохърватския,и руския или като
френския италианския и испанския е очевидно и за неспециалиста.Но родството
на езици,които нямат на пръв поглед нищо общо по между си,като българския и
арменския,може да се докаже по не успорим начин само с помощта на
сравнително историческия метод,който представлява система от
изследователски похвати.Сигурен показател за наличието на родство между два
или повече езици е установяването на достатъчен брой съответствия между тях.
Под езиково семейство се разбира съвкупност от езици (живи и
мъртви),произлезли от един и същ праезик който се е говорил на определена
територия.Така че две първостепенни понятия от сферата на генеалогичната
класификация на езиците са “праезик” и “прародина”.
Праезик-източник на езици,които днес отнасяме към определена група или
семейство.Целесъобразно е да си представяме праезика не като нещо
монолитно,а като съвкупност от диалекти.В повечето случаи езикът-източник не
ни е пряко известен.Иначе използваме условни обозначения -
праславянски,прагермански,индоевропейски праезик,прасемитски,протобанту и
т.н.
Прародина-е територията на която се е говорел съответния праезик.За прародина
на езикови групи или семейства съществуват различни хипотези.Например
индоевропейската прародина е била локализирана отначало в Азия сетне в
различни части на Европа,а напоследук някой учени я пренасят в област южно
от Кавказ.
Групи-обикновено езиковите семейства се разделят на групи родствени
езици.
Подгрупа-тя е по-малката класификацоинна единица
Родството на езиците,включени в дадена група(подгрупа)е много по-близко
от родството на същите тези езици с езиците от друга
група(подгрупа).Трудно е да се определи с точност,колко са езиковите
семейства,приема се,че те възлизат на няколко десетки.Ето някои от тях:
Индоевропейско ез.семейство,каквказки езици,хамито-семитски,угро-
фински,каквказки езици,тюткски езици,китайско-тубетски езици,дравидски
езици,аустронезийски езици,австралийски езици,езици банту,нило-сахарси
езици,ирокезки езици и т.н.
Най- голямото обединение се нарича езиково семейство.То обединява езици от
един прарод и съществуват далеко родствени отношения.
Угро-финско езиково семейство
Говорят се по територията на Европа (Унгарски, Финландски, Естонски,
Лаплански)
Алтайско езиково семейство
-дели се на две големи групи езеци:Тюкски и Монголски (Прабългарски, Турски,
Тюркски, Татарски, Азърбейджански, Гагаузки, Монголски, Манджувски)
Кавказко езиково семейство
-Грузински, Чиченски, Ингушетски, Даргински, Лезгински
Китайско-тибетско езиково семейство
-Китайски, Виетнамски, Лаоски, Бирмански, Тибетски
Семито-хамитско езиково семейство
-Асиро-вавилонски, Финикийски, Армейски, Старо еврейски, Иврит (обновен
старо еврейски), Арабски, Сирийски, Етиопски, Берберски
Банту
-те се говорят в Южна Африка, най-известният от тях е Суахили, Зулийски,
Бушменски, Руанда, Балуба, Баконго
Малаиско-полинезийско езиково семейство
-Малайски, Индонезийски, Филипински, Явански, Самоански, Тайтянски,
Хавайски, Малгашки
Японски, Корейски и Батски, те не попадат в нито едно езиково семейство,тъй
като до сега несе е открило към коя група спадат.
Индоевропейско езиково семейство
Това семейство включва : Славянска езикова група; Германска; Келтска;
Балтийска; Италийска;Романска; Индийска; Иранска; Гръцка;
Арменска;Албанска
Езиковата група от своя страна се разделя на езикови подгрупи.Всяка група
включва близко родствени езици.Възможно е дадена група да не може да се
раздели на подгрупи.
Източна подгрупа- Руски, Белоруски, Украйнски
Западна подгрупа- Полски, Кашубски, Полабски, Чешки, Словашки,
Словински, Горноложишки, Долноложишки
Южна подгрупа- Български, Сърбохърватски, Словенски
Германската езикова група- също се разделя на три подгрупи:
-източна-Готски, Вандалски, Бургунски
-западна-Немски, Английски, Холандски, Фломански, Африкански, Фризийски
-северна-Датски, Шветски, Норвежки, Исландски
Келтска езикова група- Уелски, Корнуелски, Бритски, Ирландски,
Шотландски, Мандски
Балтийска езикова група- Старо пруски, Литовски, Латвийски
Италийска езикова група- Оскийски, Умбрийзки, Латински, Испански,
Португалски, Каталунски, Сърдински, Галисийски, Френски, Провансалски,
Италиански, Астроромански, Румънски, Далматински
Индийска езикова група- Староиндийски, Хинди, Урду, Пенджаби, Бенгали,
Раджистани, Асами, Тамилски, Маратхи, Цигански
Иранска езикова група- Персийски, Кюртски, Авестийски, Осетински,
Согдийски, Хорезмийски, Афганистански, Такджикски
Гръцка езикова група- включва само гръцкия език
Албанска езикова група- само албански език
Арменска езикова група- само арменски език
Класически езици: старогръцки, староевреийски, староиндийски,
старобългарски
Международни езици: Английски, Немски, Китайски, Руски, Испански, Френски

26. ТИПОЛОГИЧНА КЛАСИФИКАЦИЯ НА ЕЗИЦИТЕ.
Според типологичната класификация езиците се разделят на:
-инкорпориращи (полисинтетични) езици;
-коренни (изолиращи) езици;
-аглутиниращи (прилепващи) езици;
-флективни езици.
1.ИНКОРПОРИРАЩИ (ПОЛИСИНТЕТИЧНИ) ЕЗИЦИ са ескимоските езици. В тях
изречението е построено като една сложна дума. Корените се прилепват един към
друг ; те образуват едно цяло, частите на което са и елементи на думата, и елементи
на изречението. В началото е подлогът, накрая- сказуемото, а в средата се вмъкват
(инкорпорират) допълненията и обстоятелствените пояснения.
2. КОРЕННИ (ИЗОЛИРАЩИ) ЕЗИЦИ.- такива са китайският и виетнамският.
Наричат се коренни,защото в тях няма афикси.Граматичното значение на коренните
езици се изразява с помощта на служебни думи, чрез словореда на думите, с помощта
на ударението и интонацията.
Един и същ звуков комплекс (една и съща материална обвивка) в китайския език, в
различно съчетание, може да се разбере по различен начин. Интонацията играе важна
роля при промяната на изречението. Една и съща дума може да се използва като
прилагателно име или наречие, без да е част в нашето разбиране.Преди да бъдат
използвани в изреченията, думите са изолирани една от друга и граматическите им
значения не са изразени. В китайския език думите не се променят.Думите са
едносрични- затова морфемата и сричката съвпадат.
3.АГЛУТИНИРАЩИ (ПРИЛЕПВАЩИ) ЕЗИЦИ.- такива са угро-финските езици
(унгарски, фински, естонски) и тюркските езици .Характерно за тези езици е,че
граматичните афикси са еднозначни.
В аглутиниращите езици всяко отделно морфологично значение е изразено с отделен
афикс и при аглутинацията думата се изменя чрез прилепването на афикси, изразяващи
определено граматично значение.
4. ФЛЕКТИВНИ ЕЗИЦИ.Флексиите са основни в тях. Такива са индоевропейските
езици. Флексията е многозначна (предава няколко значения). Думите се променят чрез
смяна на флексията.
Напр.: чета (флексията „А” означава 1 л.,ед.ч, сег.вр., изявително наклонение).
Флективните езици са:
а)Аналитични езици-такива са тези езици, в които се използват служебни думи,
словоред, при построяването на словоформите.Аналитични са: романските езици,
българският език, английският език. В тях вместо падежни флексии се срещат
предложни конструкции.
б) Синтетични езици са тези,в които граматическите значения се предават с помощта на
флексии, с формообразуващи суфикси и префикси. Синтетични са славянските езици,
немският. Има склонения при съществителните, прилагателните и числителните имена
и при местоименията. Налице е сложна система на глаголно спрежение.
Чисто аналитични и чисто синтетични езици не се срещат.
В английския език елементи на синтетизъм има при изразяването на притежания, при
изразяването на формите за множествено число, 3 л.,ед.ч, в 3л. За минало време, при
образуването на степените на сравнение.

25. Графема, видове графеми
Отношение между графика и правопис
Между старобългарската и новобългарската графика липсва приемственост.
Идеалното отношение между звук и буква предполага: 1) на всеки звук отговаря една и
същта графема; 2) да няма графема без звукова стойност и звукове, за които азбуката да
не разполага с букви; 3) буквата да означава звук, но не и звукови съчетания. Графиката
установява не само звуковото значение на буквите, но и условията за употребата на
отделните графеми. Тя представя няколко възможности за писане, а правописът избира
само една от тях. Българската фонемна система се състои от 45 звука, отбелязващи се с
30 графеми. Вокалите са 6, но се предават с 8 букви. За 39 консонанта има 22 букви.
Видове графеми в българската азбука
· еднозначни – при всички условия съответстват на един и същ звук, а в редки
случаи, когато са трифтонични, на точно определено звукосъчетание (щ – шт).
Графема без звукова стойност е “ь”.
· многозначни – имат различна, но не и произволна звукова стойност. Изборът на
буквата и нейният звуков ответ се мотивира от:
1) фонетична позиция: в зависимост от обкръжението се употребяват графеми за
означаване на шумовите съгласни. Те предават двойка съгласни, намиращти се в
опозиция по твърдост – мекост или звучност – беззвучност. Пример: г – гол, г`ол. За
отбелязване на косонантите графиката ни разполага с “архиграфеми”, с чиято помощ
обобщено се фиксират корелативни фонеми.
Качеството палаталност се сигнализира от следващата фонема ю, я, ь (луд, лют).
Асимилация и краесловно обеззвучаване действат без изключение. Трудност има при
писането. Тогава се извикват сродни думи (мед/т – меден, медник).
Фонетичната позиция обикновено анулира многозначността на ю, я. С тях се предава
ютувано у или а в началото на думата или след гласна. След съгласна ю, я означават у,
а и показват, че звукът пред тях е палатален (люляк).
2) място в морфемата / положение спрямо морфемната граница: обикновено с дж се
предава монолитен звук (джоб), а на границата между две морфеми – звукосъчетание
от две фонеми д и ж (надживях).
3) граматическата натовареност на морфемата: граматическото значение на морфемата
диктува звуковата стойност на буквата. Пример: независимо от еровия гласеж на
членнта морфема за същ. имена от м.р., тя се означава с графемата а, когато
предходната съгласна е твърда (брега, моста).
Правописни принципи
Морфологичен – морфемите винаги имат един и същ графичен израз, независимо от
промените, настъпили вследствие звуковите закони. Фонемите в слаба позиция не се
отразяват и това дава възможност думата да ориентира към съдържанието си и към
лексикалните си връзки (-каз-: доказателство, изказ, казвали, разказ).
Морфологичният принцип определя и изписването на двойка съгласни (беззащитен).
На този принцип е основан и правописът на и край гласна (ратай – ратаи). Тук и се
свързва с граматическото значение. Морфологичният принцип осигурява еднообразие и
устойчивост на писмената практика, улеснява правилното разбиране на значението на
думите и отношенията между тях.
Фонетичен – базира се на изискването “Пиши, както говориш”. Позиционните
изисквания се отразяват и с графеми се отбелязват реално произносими звукове (цвят,
но цъфтя). За да се устрои един правопис на базата на фонетичния принцип,
необходимо е да има единне правоговор. В българското езиково землище има много
диалекти. С фонетичния принцип се премахва връзката между думи с един корен и
между формите на една и съща дума. В следствие от погрешно овладени правоговорни
норми ще се греши и в правописа.
Традиционен – не се обуславя от съвременния изговор, а се държи сметка за
писменната форма на лексемите в миналаото от развитието на езика. Различията между
звуковия облик и графичния израз са големи (Георги [Г`орги].
Семантичен – определя изписването с главна буква на собствените имена; на думи,
носещи идейно-емоционален заряд или уважение; полуслято писане на сложни
прилагателни или наречия, частите на които са близки, еднакви или противоположни
по значение (ситно-ситно, кажи-речи, иди-дойди); на скрито сравнение (очи-череши);
на сложни съществителни, вторият компонент на които представлява уточнение.
Правописът на сложни думи – подчинителната връзка в частите на сложното съчетание
изисква слято писане (научноизследователски). Съчинителна връзка обуславя
полуслятото писане (българо-руски). Правилото за членуване на имената от м.р., ед.ч. с
пълен член е свързано със синтактичната им служба в изречението. Тук има нужда от
корекция – правилото е създадено през Възражданета изкуствено.
Символичен – в нашия правопис е застъпен много слабо (и – съюз; й – кратка форма на
личното местоимение ж.р., дателен падеж). С графичното уточнение се цели
премахване на омонимията. Въпреки наличието на много омографи в българския език
(вълна, коса, пара), в обикновената писмена практика не е приета употребата на акцент
като различителен знак.
Еднине правоговор – редица правописни гршки се дължат на неправилен
правоговор. На диалектни навици се дължат грешките:
· поради редукция
· пренебрегване на йотацията
· изоставяне на мекостта при членуване на същ. имена от м.р. и на глаголните
окончания
· изпускане и вмятане на съгласни
· употреба на шумови и съскащи съгласни
· отклоненията при ятовия преглас и етимологично а
25. 1 ИСТОРИЧЕСКИ РАЗВОЙ НА ПИСМОТО
Откриването на писмото се смята за едно от най-великите изобретения на
човечеството. То помага на хората да общуват по между си и в случаите, когато
общуването с помоща на езика е затруднено или невъзможно. Основните пречки за
общуване със звуковия език са пространството и времето.
Първият исторически тип писмо е пиктографията – това е картинно писмо. Знаците
на пиктографското писмо се наричат пиктограми.
Представляват схематични рисунки, изобразяващи предмети, явления от
действителността. Пиктограмите са били рисувани по пещерите, по камъните, с
помоща на пиктограмите нагледното, конкретното намира прияко изражение, разчита
се лесно, но с пиктограмите не могат да се предадат по отвлечени понятия. Не могат да
бъдат изобразени и няма гаранция, че ще се разчета. Пиктографията не е свързана със
знаци и следователно не се нуждае от специално обучение. Чрез пиктографията не се
предават формите на езика и по тази причина пиктограмите са удобно средство за
общуване между различни племена.
С течение на времето пиктографията се заменя с по-съвършенни писма, тъй като
съчетаването на няколко пиктограми предава съдържание на изказването, но не може
да предаде формите на думите, тяхното звучене, и колкото е по отвлечено
съдържанието на едно изказване е по-трудно да се предава със средство на
пиктограмата. Пиктограмата е установен знак. Днес пиктографията не се използва като
основен тип писмо. Пиктограми се използват при рекламите, пътни знаци, гербове.
Второ идеография (логография) – писмо на понятията, чрез идеограмите се предават
понятията, които възникват в съзнанието на човека и изискват съответното
изображение в писмен вид. На определен етап от развоя на писмото едни и същи
пиктограми са изразявали и пряко и преносно значение. Ако пиктограмата изобразява
предмета, то идиограмата означава значение на думата. Със своята форма идеограмата
не трябва да напомня за външно сходство с някакъв предмет. Тя се превръща в основен
знак и престава да бъде изображение на предмета.
Предимствата на идеографското пред пиктографското писмо са:
1.Идеографското писмо предава достатъчно пълно и точно съдържанието на всяко
словесно съобщение, независимо от степента на неговата абстактност.
2.Пиктографията предава и елементи от структурата на изказването – граматически
форми, речников състав, словоред.
3.Идеографското писмо използва фиксирана съвкупност от знаци, които се изписват
по строго установен начин.
С развитието си идеографията се превръща във все по-съвършена система от
графични знаци, с които може да се предаде не само лексикалния състав на езика, не
само думите, а и техните части – морфемите. Такова писмо е китайското – най-
разпространеното идеографско писмо. Неговата история е от повече от 25 века.
Основните знаци са йероглифите. В многотомните речници на китайски език се
съдържат повече от 40 хиляди, а новите повече от 5 хиляди йероглифи.
Трето фонографското писмо – вид писмо графичните знаци, на което отразяват и
предават или отделни звукове или съчетания от звукове (сричково писмо). Сричково е
финикийското писмо, но истинско фонографско писмо това са азбуките, в които има
графични знаци и за гласните и за съгласните.
Предимствата на фонографското пред идеографското писмо са:
1.Броят на изпозваните графични знаци се съкращава стотици пъти и ако развитото
идеографско писмо наброява няколко десетки хиляди знака, то съвременното
фонографско писмо използва няколко десетки букви.
Фонографското писмо осигурява точност не само на съдържанието и изказването,
но и на елементите от всички равнища на фонемен състав, морфологични елементи.
Сричково е и писмото в японския език. Съвършенни идеограми са цифрите и
аритметичните знаци. Тези цифри, които са известни като арабски са измислени от
индийците.
Първията тип буквено писмо, в което има знаци и за гласните и за съгласните това е
гръцкото писмо. Гръцката азбука е създадена на базата на финикийската, в която има
знаци само за съгласните звукове. Те пригаждат някои от буквите за изразяване на
гръцките гласни.
Българските азбуки са два вида: глаголицата (Константин Кирил) и кирилицата
(Климент Охридски).
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ОРТОГРАФИЯТА
Ортографията е научна дисциплина, представляваща съвкупност от норми и
правила за употребата на буквите, за азбуката, при изписване на думите и техните
форми. Ако азбуката беше съставена на принципа – броя на буквите да отговаря на броя
на звуковете в езика, то въпроса за ортографията като научна дисциплина би отпаднал.
Няма идеални азбуки.
Правилата за предаване на звуковете в рамките на думите и морфемите:
Фонетичен принцип, изразява се от формулата пише се така, както се чува, т.е.
думите се изписват според тяхното произношение – дом, вир. Буквите са употребени в
съответствие с произношението. Фонетичният принцип, по отношение на гласните е
застъпен в белоруския език, а по отношение на съгласните в сърбохърватския език.
Фонетичният принцип не е основен принцип в нито един език.
Морфологичен принцип – свежда се до еднаквото изписване на една и съща
морфема, независимо от това в каква степен се променя нейното произношение.
Пример: ходя – раз-ход-ка
В средата на думата има асимилационни процеси.
Пример: кораби
корабче [е]
кораб [п]
Исторически (етимологичен) правопис – основава се на това, че в писмената форма
на езика се отразява отминал етап от неговия развой. Начина на изписване на думите не
отговаря на начина на произнасяне. Много важна роля в историческия правопис има в
английския език.

23. и 24. СИНТАГМА И СИНТАКСЕМА.
I . СИНТАГМА .Системи на синтагма се определят в съчетаването на 2 или няколко
лексеми, разположени в линейна последователност една след друга в потока на речта.
В синтагмата се реализират интонационните конструкции на дадения език.
Синтагмата се разчленява на ритмични групи, обединени от едно ударение.Това е
синтагматичното ударение. Синтагмата обединява думи, свързани по смисъл.
Основното средство за разчленяване на потока на речта на синтагми е паузата .И
целостта на синтагмата се постига чрез възможността да има паузи вътре в нея.
Различават се 2 вида синтагми:
-предикативни;
-непредикативни.
1.Предикативни синтагми са тези, в състава на които има включено сказуемо. В този
тип синтагми най-важното отношение между членовете на синтагмата ,е между
подлога и сказуемото, като е налице задължителна връзка с времето и наклонението.
Времевите отношения могат да бъдат установени само в речта.
Връзката между подлог и сказуемо е свързана също така и с наклонението, коено
представлява модална категория- а именно дали е твърдение, отрицание, заповед или
пожелание.
Предикативната връзка между подлога и сказуемото се свежда до това, че сказуемото
се съгласува с подлога по лице и число- и изборът на формата на сказуемото зависи от
подлога. Напр.: птицата лети; птиците летят.
При такъв начин на връзка подлогът е главна дума, а сказуемото-подчинена. Освен
това, в някои езици са разпространени изречения, в които няма подлог, но действащото
лице е изразено ясно чрез формата на сказуемото. В такива случаи подлогът е
факултативен (незадължителен) член на изречението.
2. Непредикативните синтагми се делят на:
-атрибутивни;
-обектни;
-релативни.
а) Атрибутивни синтагми.В тях определящият член назовава някакъв признак на
определяемата дума, независимо от категорията „време” и „наклонение”. (зелена трева;
синьо небе; червена ябълка ).Определяемата дума е съществителното име, а
определящата е прилагателното име.
б) Обектни синтагми.
( пиша роман ; рисувам картина; пия кафе).
Определящият член е обектът (допълнението), а определяемият е глаголът в ролята
на сказуемо.
в) Релативни синтагми.
(разказвам интересно; говоря бавно; живея наблизо)
Определяемата дума е глаголът в ролята на сказуемо, а определящата назовава
признак на определяемото.
Формите на подчинителна връзка между членовете на синтагмите са:
-съгласуване;
-управление;
-прилагане.
Съществуват подчинителни и съчинителни връзки. По своята структура
словосъчетанията (синтагмите), в които има подчинителна връзка са много по-
многобройни, докато съчинителните словосъчетания са отворени. Синтагмите с
подчинителни връзки са затворени. Броят на влизащите в състава им компоненти е
ограничен- състои се от 2 лексеми и едната от пълнозначните думи е основната
(център на словосъчетанието), а втората дума е зависима от първата.
•Съгласуване- такъв тип подчинителна връзка, при която главната дума изисква
зависимата да бъде поставена в същите граматични форми-т.е. грамемите от главната
дума се повтарят в подчинената.
Напр.: ти пишеш – главна дума (лице,число)
книга палто
↓ ↓
нова книга ново палто
При съгласуването флексията на главната дума предопределя флексията на
зависимата. Връзката е чисто граматична и ако се знае формата на главната дума,
може да се определи и формата на зависимата. Съгласуването, като вид подчинителна
връзка, се наблюдава между подлога и сказуемото и при изразяване на атрибутивните
онтошения.
В атрибутивните словосъчетания (синтагми) главна дума е съществителното име – тя
изразява предметност. Граматически зависими са прилагателните имена,
местоименията, числителните имена, и причастията.
Причастията са неспрегаеми глаголни форми, притежаващи свойства на глагола и
свойства на прилагателните имена.
•Управление- такъв тип подчинителна връзка, при която доминиращият компонент
изисква поставянето на зависимия компонент в определена зависима форма, при която
изменението на формата на зависимата дума не води до изменение на определяемата
дума.
Например: доминираща зависима
чета книга
четеш
В индоевропейските езици управлението се открива преди всичко в присъединяването
към доминиращата дума на словоформа на съществителното име или на местоимението
с предлог в определен косвен падеж.
Например: в славянските езици преходните глаголи изразяват действие, което се
разпространява непосредствено върху обект и съществително име, трябва да се постави
във винителен падеж. А преходните глаголи с отрицание управляват словоформи в
родителен падеж.
Доминиращ елемент може да бъде всяка пълнозначна дума, но най-широка връзка на
управление има глаголът.
Има остатъци от падежно управление в българския език (форми на местоименията,
граматически свързани с глагола).
Напр.: Казвам му.
Говоря ти.
Гледам го.
Или пък: Гарван гарвану око не вади.
Всекиму драг, на себе си враг.
•Прилагане- такъв вид подчинителна връзка, при която формата на подчинения
компонент на словосъчетанието не зависи от доминиращия и не се подлага на никакви
изменения. Прилагане се наблюдава в релативните синтагми. Подчинената дума се
свързва по смисъл с главната дума. При прилагането, думите се свързват в определена
последователност и в релативните синтагми се съчетават глагол (в ролята на сказуемо)
с наречие (в ролята на обстоятелствено пояснение).
I I . СИНТАКСЕМА .
В основата на синтаксиса и в историята на лингвистиката, винаги е била теорията за
изречението. По това- какво определение се дава за изречението, може да се определи
каква е насочеността на една или друга лингвистична школа.
На всички езици хората общуват с изречения, с които се предава завършена мисъл,
съобщение. Чрез него се осъществява комуникация.
Синтаксисът се определя като учение за свързаната реч.Това е учение за
словосъчетанията- това са единици, по-висши от думата и от устойчивите
словосъчетания.
Синтаксисът изучава свързаната реч , когато е на лице свободна комбинация от
лексикални единици в рамките на словосъчетанието или изречението.
Но основната единица при изучаване на синтактичната система на езиците, е
изречението . Посредством изречението се осъществява комуникативната функция ,
изразява се мисълта. Синтаксиса заема въпроса за отношението между изречението и
съждението.
От смислова гледна точка изречението се характеризира с относителна завършеност
на предаваното от него съобщение-т.е. изречението е една затворена система,
елементите на която са структурно организирани с помощта на определени езикови
средства. В изречението, със свои елементи, са представени всички езикови равнища.
Основните признаци, с които се характеризира изречението са:
1.Предикативност – признак, предполагащ предикативно отношение между двата
основни компонента на мисълта. Единият е предмет на мисълта –на съобщението (за
него се предава информация), а чрез втория се съобщава нещо за първия.
Предикативността като основен признак на изречението съотнася информацията към
действителността- формира изречението като единица. Тя противопоставя изречението
на всички останали единици, с които се занимава синтаксиса.
Ако вземем примерите: „летяща птица”, „полет на птица”, „птицата лети”- те са
обединени от инвариант на съдържанието. Само в „птицата лети” е налице
предикативност като основно функционално качество. Предикативността е свързана с
категориите „наклонение”, „време” и „лице”.
От граматическа гледна точка предикативността изразява подчинително отношение,
наблюдаващо се между подлога и сказуемото. Това отношение възниква във времето и
във връзка с категорията „наклонение”.
Предикативното отношение в изречението съставлява ядрото на съобщението .
2.Признак „модалност”. Това е семантична категория, изразяваща различните видове
отношения на изказването към действителността, а също и видове субективна
информация на обекта на съобщението.Модалността е езикова универсалия. Тя е
присъща на всички езици и е една от основните характеристики на естествения език.
Към сферата на модалността се отнася противопоставянето на изказванията според
характера на тяхната комуникативна цел ( потвърждение, въпрос, подбуда,
противопоставяне по признака „потвърждение-отрицание”, при градацията в
отношенията „реалност-хипотетичност-нереалност”). Чрез модалността се предава
различната степен на увереност на говорещото лице в достоверността на формиращата
се у него мисъл за действителността.
Различават се обективна и субективна модалност.
а) Обективна модалност-задължителен признак на всяко изказване; категория,
формираща изречението като предикативна единица. Обективната модалност изразява
отношението на изказването към действителността в плана на реалността.
Основно средство за формирането на модалността е категорията „наклонение” .
б) Субективна модалност-предава отношението на говорещото лице към изказването.
Тя е факултативен признак на изказването, за разлика от обективната модалност.
3.Интонация. Оформя изречението като завършено съобщение, като синтактична
цялост в потока на речта. Зависи от съдържанието на изречението и от целта на
изказването. Чрез интонацията говорещото лице може да промени смисловото
съдържание на едно и също изречение.
Интонацията изпълнява следните функции в изречението:
а) Оформя изречението като синтактична единица.
б) Изразява емоционалната страна на речта.
в) Изразява оценъчно и модално отношение към действителността.
Пълнозначните думи,влизайки в състава на изречението, в зависимост от граматичното
значение и от отношението на думите едни с други, изпълняват функциите на
различните части на изречението. Тези функционални значения придобиват части от
изречението.Извън изречението придобиват лексикално и граматично значение.
В традиционния синтаксис има главни и второстепенни части на изречението.
•ГЛАВНИ ЧАСТИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО- са подлог и сказуемо. Те образуват
предикативната основа на изречението. Подлогът е граматически независимата
част на изречението. Изразява се чрез съществителното име и чрез местоимението. В
ролята на подлог е този, който извършва действието. Подлогът се свързва със
сказуемото чрез съгласуване. Напр.: Ученикът разказва.
Те пеят.
Сказуемото е такава част от изречението, граматически зависима от подлога, но в
изречението като цяло става негов център.
•ВТОРОСТЕПЕННИ ЧАСТИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО са:
– определение – посочва признак на определяемата част на изречението. (Чета
интересна книга);
– допълнение – предава предметно-процесоални отношения. (Напр.: Разказвам
приказка. Пиша писмо.);
– обстоятелствени пояснения – с тях се изразява характеристика на действията,
условията и начина на действие. Предават се чрез помощта на наречие (бързо,
близо, бавно, далеч). Напр.: говоря бързо , ходя бавно (Как?), дойдох навреме
(Кога?)

22. ОНОМАСТИКА
Ономастиката е дял от езикознанието, което изучава собствените имена в езика. С
термина ономастика се назовава лингвистичната дициплина, изучаваща собствените
имена, а също така се означава съвкупността и системата от собствени имена в даден
език. Една от езиковите универсанти е, че във всеки език има собствени и нарицателни
имен И едните и другите са единици от речниковия състав на езика.
Собствените имена притежават известни особености в сравнение с нарицателните .
Нарицателните имена по пътя на конкретните са представени, а собствените имена ги
индивидуализират.
По произход собствените имена са вторични, тъй като най-често те се образуват от
лексикални единици или от подгрупи собстнени имена.
Преминаване на нарицателните имена в групата на собствените и обратно.
Пример: Голяма част от местните географски названия в българския език са
образувани от нарицателни имена.
Село Баня, Старо село, Ново село
Голяма част от женските лични имена от езика са от названия на растения и цветя.
Пример: Роза, Маргарита, Детелина
За обратния процес собствените имена преминават в нарицателни имена.
Названия на физични единици по името на техните откриватели: Ом, Ампер
Използването на имената на литературни герои за назоваването на определени
човешки качества:
Дон Жуан, Бай Ганьо, Дон Кихот
Название на марки алкохол на мястото на тяхното производство – Бордо, Малага.
Изучаване на нарицателни имена от лингвистична гледна точка е предизвикано от
факта,че те отразяват политичните особености на българския език и техните диалекти,
освен това в собствените имена намира отражение лексикалния състав. Срещат се
корени на думи, които са изчезнали от българския език, а се срещат в други славянски
езици.
От извън езикова гледна точка собствените имена се изучават, тъй като те носят
информация от различни сфери на материалната и духовната култура на народа.
Много от имената са свързани с народни вярвания, предания, исторически събития.
В ономастиката имя два дяла: топонимия и антропонимия.
Топонимията е дял от ономастиката, който изучава местните географски названия.
С термина топонимия се назовава и съвкупността от топонимите в землище на дадено
селище, район или страна. В теоретичен план топонимията анализира съвкупността и е
отразена в информацията.
Тя търси общите закономерности за названия, развитие. В топонимията се побират
няколко дяла, тай като са значително разнообразни и това намира различие в техните
названия.
В топонимията са следните дялове:
– хидронимия – название на естествените водни обекти (изучава води, реки);
– оронимия – изучава названията на сухите географски обекти – равнини, плата,
хълмове, планини;
– ойконимия – изувача названията на населените места.
Антропонимията – дял от ономастиката, изучаващ възникването и развитието,
географското разпространение на собствените имена на хората в дадено селище, район,
страна.
Антропонимията изучава личните, бащините, фамилните, родовите и прякорните
имена. Антропонимната система на всеки език е много специфична – при нейното
формиране голяма роля играят извън езиковите фактори. По тази причина
антропонимните системи и родствените езици се различават едни от други. По своя
произход личните имена се делят на: домашни и чужди. За българския език домашните
имена са тези от прабългарски – Крум, Кубрат, Тервел. Друга група са имена от
славянски произход – това са сложните имена – Радослав, Светослав.
Най-голям брой чужди лични имена навлизат в българския език с приемането на
християнството. По произход те са еврейски и гръцки. Системата на лични имена
постоянно се променя, едни имена отпадат, други навлизат.

21. ЕТИМОЛОГИЯ
Етимологията има връзка с историята на обществото и историята на езика. При
осъществяването на етимологичния анализ се вземат и сведенията за промените
настъпили в думите и техните форми и отразени в писмените паметници на съответния
език. Но етимологията има за задача да проникне далеч зад тези граници, за да може да
установи произхода на думите.
При класификацията и обобщението е възникнала самата дума. За да бъде
етимологията научна трябва да има:
1.Точно съответствие на звуковата страна на думите.
2.Идентичност.
Промените, които са настъпили в материалната обвивка на думата и отделните
езици – тези закони са различни и трябва добре да се познават звуковите закони на
сравняваните езици. Етимологичният анализ си поставя за задача да разкрие,
основавайки се на фактите от близки родствени езици.
Затова централно място в етомологичните изследвания заема характеристиката на
най-старите форми за езика.
21.1 НАРОДНА ЕТОМОЛОГИЯ
Народната етимология представлява опит за разкриване на произхода на дадена
дума според някакво случайно съзвучие, без да се отчитат фонетичните закони, начина
на промените, които са настъпили в материалната обвивка на думата в нейния
морфемен строеж и в значението. Народната етимология представлява тълкуване на
значението на думата, каквото се представя в съзнанието на хората, които осмислят
думите според индивидуални асоциации. Именно жаланието неразбираемо да се
направи разбираемо води до грешно разпространяване на думата.
Пример: полилей – полюлей
вазелин – мазелин
поликлиника – полуклиника
сешоар – сушоар
При народната етимология мотивацията се основава на случайна близост в резултат,
на което думата се осмисля. Термина табу се използва и като етнографски и
лингвистичен термин. Тълкуването му като етнографски термин означава религиозна
забрана при първобитните хора, налагана за избягването на враждебни появи на
свърхестествени сили. Тази забрана се отнася до общуването с култово значими
предмети и служители на култа, и до убийството на животно, което е покровител на
рода. За ранните стадии в развоя на човечеството е характерна култовата представа за
природната връзка между предмета и неговото название. В резултат предмета и
думата се отъждествяват. От тук протича и вярата в магията на словото – словесно
табу. То е забрана да се употребяват названията на определени предмети и явления.
Второто значение е забрана да се употребяват определени думи. Забраната е
предизвикана от исторически, клутурни, емоционални фактори. В това тълкуване на
термина табу, то е възможно да се среща във всички степени в развоя на обществото и
културата. Езиковото табу е свързано със забраната да се произнасят названията на
дадени предмети и явления.
Думата ефемизъм – дума или израз, които замествата думите табу, замества
грубите, неприличните думи.